“Стопанката на Господ” – Розмари Де Мео

„Стопанката на Господ“ е роман по истински случай и требник на българската народна вяра. В книгата са описани лични и родови български тайнства живи и до днес и приказката за тяхното откриване. Описанието на тайнствата позволява на всеки българин, който ги прочете, да ги извършва сам или в рода си. Стига да обича и почита корена си… и да усеща потреба да го стори.

Понятието „требник“ идва от старата дума „потреба“ – нужда. Една от най-големите ценности на книгата са 11-те народни повели и най-вече последната: „Почитай вярата всекиму, било тя чужда на твойта, че тя е най-скъпа потреба и право на всеки човек!”. Историята, описана в романа, е посветена на потребата на българите да си пазят обичаите, магията и старата вяра.

Райна напуска България, за да се омъжи и живее в Италия. Животът там е прекрасно сбъдване на голямата ѝ мечта. Но нещо се пропуква, цветовете от приказката изтичат и Райна се разболява. Никой не разбира причината. Единственото обяснение, което кръжи наоколо е… магия. Младата жена се връща в България, за да си подреди мислите и да намери покой. Пътят я завежда в селска махала при няколко старци, които променят живота й.

В махалата една баба ѝ казва, че коренът ѝ бил български, бил от дълбоките… и не я пускал. А бабата е наречница…

Старците учат Райна, че силата ѝ е точно там, в българския ѝ корен. Хващат нишката на Райниния живот и я пресукват така, че да си вземе силата. А в заника на живота си старата наречница предава дарбата и знанието си…

Една наречница все повтаря, че ще дойде време, в което българинът отново ще си чуе Корена и през Него ще си върне и силата! „Стопанката на Господ” разказва, как реченото й може бъде сторено.